ПРИКАЗКА В ПРИКАЗКАТА
Приказката свърши.
Събуди се красавицата и сама
от кулата на унеса излезе.
Мъчително изпъшка
след нея тежката врата,
а тя като мираж изчезна.
Напразно принцът оглупял
над пустото легло закърши пръсти
и дълго гледа към безкрая.
Но в него нищо не видя,
а вече беше непоправимо късно
да напусне тая стая –
захвърлен и забравен, и неутешимо сам.
Блесна нещо, той падна връз леглото и завинаги заспа.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
