(из цикъла "Вицове в рими")
И си хвана Баба Яга
момък – хубав, млад –
сетне, както ù приляга,
своя вълчи глад
науми си да засити
с него, но преди
да заври вода в котлите,
рече си: „Седи
тук, пред тебе, хубав, млад
и наперен мъж,
а пък ти за своя глад
мислиш... Я го дръж
за наслада!” И тогава
каза му: „Момче,
можеш ти да се избавиш!
Огънят пече,
но ако познаеш що е,
дето вика „кряк”,
скача в блатото и то е
с дълъг заден крак,
с Ж започва, свършва с А,
няма да те ям,
а веднага на часа
ще ти се отдам!”
„По-добре сварен мъртвец,
ала не и с Яга! –
той си каза. „Скакалец!” –
отговори. „Драги –
ревна дъртата жена –
ти уцели пръв!
Умничък си ми! Позна,
палавник такъв!”
© Ангел Веселинов All rights reserved.