Sep 13, 2008, 10:02 PM

Приказка за есента

  Poetry
1.5K 0 2

Есента прегръща ме

със студените си длани.

Целува ме с

тъжните си устни.

Сърцето ми обвива

в самота.

Чакам те

да дойдеш.

Чакам те

от миналата есен.

Чакам те

да ме обичаш.

Чакам те

просто да я спреш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сигурно ще дочакаш
  • Пожелавам ти да не го чакаш дълго.

    Отново един хубав стих от теб, има емоциЯ!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...