ПРИКАЗКА ЗА ЛЕКА НОЩ
Помня преди десет или повече от сто години,
че на прозореца ми умираше ангел.
Очите му бяха затворени,
ала влажни, сякаш съвсем скоро бе плакал.
Аз отметнах завивките,
усещах, че от дълго време ме бе чакал.
Да имах само копринена кърпичка,
за да попия болката, която със себе си бе отвлякъл.
Тогава бях малка,
та за мен черното не беше бяло.
Просто се повдигнах на пръсти, ...