Aug 24, 2010, 7:36 AM

Приказка за лека нощ

  Poetry
1.2K 0 6

„Nowhere” е някъде тук.

В ритъм „and blues”…

Където блусът

е повече „blue”

от мелодия

за събуждане. С приказка.

Където животът

не е с вкус,

целувки -

портокалова зима,

червило

от пощенски пликове.

 

„Nowhere” е някъде там,

изкушен от предчувствия.

Където сбогом

е „връщане”. Монета.

Но само с „тура“.

И грешка печатна  в

сърцето ми.

 

„Nowhere” е някъде в нас.

Където

длан върху длан

е облог. Умишлен.

И винаги -

                   губещ.

 

„Nowhere” е някой.

След един светофар.

В пиано от ехо.

За който съм чувала…

Без думи. Без -

Музика.

 

Аз и ти… сме някъде там.

Някъде тук.

Без възвръщане.

Тази длан.

Този свят.

Е толкова блян.

И доказан -

         от себе си,

случващ се...

Когато си сам,

си най-много. С мен.

По-близък.

Пò тук.

Където

пулсът  е повече блус

на мелодия  

с „лека нощ”… в приказка.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Киара All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...