„Nowhere” е някъде тук.
В ритъм „and blues”…
Където блусът
е повече „blue”
от мелодия
за събуждане. С приказка.
Където животът
не е с вкус,
целувки -
портокалова зима,
червило
от пощенски пликове.
„Nowhere” е някъде там,
изкушен от предчувствия.
Където сбогом
е „връщане”. Монета.
Но само с „тура“.
И грешка печатна в
сърцето ми.
„Nowhere” е някъде в нас.
Където
длан върху длан
е облог. Умишлен.
И винаги -
губещ.
„Nowhere” е някой.
След един светофар.
В пиано от ехо.
За който съм чувала…
Без думи. Без -
Музика.
Аз и ти… сме някъде там.
Някъде тук.
Без възвръщане.
Тази длан.
Този свят.
Е толкова блян.
И доказан -
от себе си,
случващ се...
Когато си сам,
си най-много. С мен.
По-близък.
Пò тук.
Където
пулсът е повече блус
на мелодия
с „лека нощ”… в приказка.
© Киара All rights reserved.
сърцето ми.
Радвам се, че си тук!