Приказка за любовта
Спи, скъпи. Няма да те будя.
Ще дойда тихо и ще ти разкажа
легенда стара, мъдра и добра,
за любовта, крилатата и вярна
и колко важна е в живота тя.
Живели нявга, близо до морето,
две деца от два различни свята.
Едното - от род царски, приказно богато,
за другото - звездите, слънцето, тревата,
били всичко тяхно на земята.
Зад зидовете каменни растяло крехко цвете,
прекрасно, бледо, ангелски чаровно,
по морските вълни се реело момчето,
щастливо, с чайките летяло волно.
Мечтаело момиченцето тъжно
да види другата страна, отвъд стената,
и дало би безчетното богатство
веднъж да стъпи босо във водата.
Просторът светъл, вятърът, зората,
знаело момчето, са безценни,
не би сменило ги за крини злато,
не би затворило във клетка свободата.
Веднъж се случило, че малката принцеса
приспала дойката и тихичко излязла,
там, на брега, срещнала момчето,
и запленена, врекла му сърцето си.
По пясъчните дюни криели се и мечтали
как с бриза морски ще политнат към безкрая,
във шепички събирали съкровища красиви
от мидички, рапанчета и охлювчета живи.
И хладната омая на водата
не охладила порива им нежен,
там, в пяната, си дали дума свята,
че никой няма да ги раздели тук, на земята.
Но бързо свършила играта тъй сърдечна,
пристигнали слугите господарски,
насила върнали красивото момиче,
затворили го в кулата по царски.
Прогонили момчето със закани,
че ако се върне, ще плати жестоко,
заплакало морето и в сълзи обляно,
разбунено, отвлякло дюните далеко.
Залиняла в скръб нещастната принцеса,
отказвала храна, вода и всичко,
до нея стигал горестният влюбен трепет,
изпратен с обич, по морето, от момчето.
Във чудо се видял бащата, че макар и цар,
как някакъв голтак е грабнал и сърцето,
и вайкал се, какъв ли ще е този цяр,
който да спаси от смърт детето.
Не можел да повярва, че извън двореца
има щастие голямо и красиво,
че истинската радост е в сърцето,
когато любовта го е пленила.
Поуката от тази приказка разбра ли, мили:
Че само любовта е истинско богатство,
тя не избира, не се купува, нито се продава,
и само влюбено сърце го притежава!
26 март 2012 г
© Таня Иванова All rights reserved.
