Приказка за Писана от Котешка Хавана
Навън настана зимна вечер,
студът бодлите разсъблече
и настани се под юргана
от белоснежна мека пяна.
– Защо не ми разкажеш мамо,
но приказка за котки само.–
зашепна сънено детенце
с полуоткрехнати оченца.
– Започвам приказка голяма.–
с любов му отговори мама.
– Живяла някога Писана
в града си Котешка Хавана,
обичали се него всички
и ходели си по терлички
по улици от стъклописи,
и казвали си: Маци, Писи,
и ходели си те на гости,
приготвяли рецепти прости,
помагали си млади, стари,
живели в спретнати хамбари.
Ала веднъж защо решили
и мислите си променили,
и станали високомерни,
и завистливи до безмерност,
и неприветни алчни котки
със самовлюбени походки.
Градът тогава станал мрачен
и котки тръгнали да грачат,
и да се пълнят със омраза,
доброто без да си запазят.
Но страшна буря връхлетяла,
Хавана Котешка замряла
и всички котки се събрали,
омразата им отлетяла,
отишла някъде далече...
И пак помагали си вече,
и бурята май ги сплотила,
единството им преродила.
И после бурята утихна,
Писана май че се усмихна.
Но Сънчо чака на вратата,
че с песен да приспи децата.
Заспивай малка моя птичко,
че вече ти разказах всичко.
А утре вечер в пъстра книжка
ще има приказка за мишки.
© Милена Френкева All rights reserved.
