Приказка за Пора
Реши Пора
да прескочи стобора
и както онуй лято
да отмъкне кокошето ято.
Искаше той да се вмъкне,
чак когато се мръкне,
та кокошките да са заспали,
след като са житце кълвали.
Както за пир подобава,
прескочи до горската дъбрава,
наточи нокти и зъби,
откъсна няколко гъби -
за лек, каза, били,
ако преяде и стомаха
го заболи.
*
Седи дядо на двора.
Главата навежда,
мисли и нарежда:
- Видях Пора.
Пак се навърта покрай стобора.
И както онуй лято,
му се иска да отмъкне
кокошето ми ято.
Сега, обаче, ще заредя капана.
Пък нека да плаче,
като прескочи и го хвана!
*
Когато взе да се мръква,
Порът се запромъква.
Пристъпи леко на пръсти
през шубраците гъсти.
Огледа се да няма хора
и хукна към стобора.
Поспря се малко
преди да скочи.
Още веднъж зъби наточи.
Засили се. И хоп, прескочи!
Но падна право в капана
и дядо бързо го хвана!
© Людмила Зарева All rights reserved.
