Приказка за смирението
Най-после срещнах
Господарят на ветровете.
Той бил гол.
Намерих го под
дървета
да спи.
Поклон
сторих и му поисках прошка
за дързостта,
че яхах
собствените му ветрове
на шега.
Той повдигна клепачи
на стоте си очи
и огледа
омърляните ми
панталони.
"Личи" -
каза -
"че си се пробвала
да летиш
в калта.
Поне вкусна ли се оказа
есенната трева?
Пробва ли
да гризеш дървета,
да шиеш с храст
от бодливи къпини?
Нездрава страст
излекува ли
като с камък
със остър ръб
по захапката крива?
Тече ли много
кръв?"
Той си знаеше всичко.
Нали е цар!
И смирено мълчание
му дадох в дар.
© Павлина Гатева All rights reserved.
