May 3, 2022, 1:08 PM  

"Приказка за стълбата"

  Poetry » Civic
914 0 0

Виждам на хората мизерията,

на храните рястящите цени,

мъчи ме и мене съмнението,

че нещо изобщо ще се промени.

 

Забравихте за вашите идеали,

вкопчихте се здраво във властта,

хора още гинат, че не са яли,

но тръгнахте да спасявате света!

 

В Украйна искате оръжие да пращаме,

помислихте ли за последиците въобще? -

не, защото бедните пак ще плащаме,

но политикът да се вразуми не ще!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...