("Да целунеш под имелово клонче"...)
Месецът цепна със сърпа небето.
Друиди тръгнаха да жънат имел.
Зеленика се чéрви сред листи в полето.
Самодивски шал в трънака се е заплел...
Пробяга от тук уплашена самодива
с обляно в сълзи лице, кърши ръце...
Как ще лети над росата и дъгата ще свива,
как по тревата ще ходи с боси нозе?...
Овчарко издебнал я като заспала,
привлечен, омаян от хубостта дивна,
навел се неведом, безумен в премала ...