Приказки под шипковия храст
Това стихотворение е изцяло в шеговит тон
и няма за цел да засегне никого!
Обичам си работата, сайта и всички вас!
От "приказки под шипковия храст"
ме повредихте... Спрете се, бе хора!
Отдавна си отиде поетичното ми Аз,
но вече почвам и сама да си говоря!
"Това сега какво е" - мръдва мисъл
в кълбото чужди мисли в моята глава.
"Къде видя, че пък възглавниците кихат
или звездите се търкалят по асфалта, а?"
Но вместо да си събера ума, изневерявам
на иначе грижливо подредените си мисли.
"Токсин, поезията ти е, мила, гаща плява"
сама на себе си изпращам си на лични.
И отговарям си, разбира се, веднага,
едно такова, докачливо-гневно...
"Недей със моята поезия се оправдава,
а публикувай,
преди да си изперкала неимоверно"
© Таня Донова All rights reserved.
Абе, да е по-далече от мен човек! 
