May 14, 2017, 11:04 PM

Приказна позлата

  Poetry » Other
2.3K 6 13

Нощта преваля и утрото се ражда,

окъпано от майските лъчи...

блести росата в приказна позлата,

блести света с нова красота...

А в небосвода син – птиците летят

на воля и огласят пролетната шир,

вятърът шуми в листата и вее...

пролетния дъх на свежест и прохлада.

И като ефирна нежност – душата се понася

и къпе се в радостна позлата...

и тъй е ведро и чисто в сърцето

в този хубав, хубав майски ден...

А пролетта усмихва се щастлива

и маха ни с пролетни криле...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Марко, благодаря ти за хубавия коментар!
  • Прекрасен пролетен стих !
  • Ангел, благодаря ти за хубавите думи и пожелания!
    Пожелавам ти много светлина по- пътя ти!
  • Толкова много чистота, свежест и прохлада, ...
    че ми идва да я бутилирам и да я продавам по 2 000 € буквата.
    😃
    Обаче си е твоя, Катя!
    Благодаря за удоволствието.
    Пожелавам ти още повече вдъхновение.
  • Гавраил, благодаря ти за хубавия коментар!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...