Jun 24, 2010, 1:05 PM

Приказно-вълшебно с мъгливо-сив оттенък

Poetry » Love

1.1K 0 2

Първият път.
Смътно спомням си.
Опиянена...
От теб, целувките...
или алкохолът бе виновен...?
Приказно-вълшебна нощ...

И гледах те...
и трудно бе да го повярвам.
Че имам те,
а знаеш как те исках...

И пиех от теб,
отново и отново,
докато утрото не те отне от мен.
А някои жадуват го...
но не и аз.
Не и с теб.
Не тогава.

Нощта остави своя отпечатък.
Беляза ме със теб.
Приказно-вълшебна бе,
с мъгливо-сив оттенък...

май 2009

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0