24.06.2010 г., 13:05

Приказно-вълшебно с мъгливо-сив оттенък

Поезия » Любовна

1.1K 0 2

Първият път.
Смътно спомням си.
Опиянена...
От теб, целувките...
или алкохолът бе виновен...?
Приказно-вълшебна нощ...

И гледах те...
и трудно бе да го повярвам.
Че имам те,
а знаеш как те исках...

И пиех от теб,
отново и отново,
докато утрото не те отне от мен.
А някои жадуват го...
но не и аз.
Не и с теб.
Не тогава.

Нощта остави своя отпечатък.
Беляза ме със теб.
Приказно-вълшебна бе,
с мъгливо-сив оттенък...

май 2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0