Oct 13, 2010, 10:16 AM

Прилича на празно...

  Poetry
981 0 6

 

Пусто е

и май прилича на празно

няма мирис

не се усеща на пипане

не потегля и не се връща

само пази посоки

                       … за никъде

бездънно е      

май прилича на празно

като прокоба на недорасъл недъг

и поостане ли вляво –

покълва в гърдите

в неизвървян към ръцете ти път…  

 

не се пие

не носи надежда

само чопли до кръв всяка рана

не допуска до себе си никого

няма дом

нито път

нито вяра…

 

не се купува нито продава

не вижда

не чува

и само мълчи

в пресипнали устни гради всеки порив

и тихо покълва в удобни лъжи

 

не иска постеля

заспива на пода

кове в недоверие плътни стени

не познава душата ми

даже нехае за нея

и се смее  когато в страните сълзи

 

капе в дланите с огнени ласки

блудства нощем

а денем крещи

пусто е

май прилича на празно

няма име…

 

нито мечти…

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • на мен-на съмнение...Бети, разговарям с твоята поезия и не питам къде си, защото знам, че те има...в стиховете...
  • Ани!
  • Дълбока мисъл имаш ти, Бети, дълбока!

    На мен обаче ме прилича на съжаление - то не потегля ни напред ни назад... свива си се отляво, покълва, от него покълват още куп неща, а всъщност е празно, много празно, защото посоките наистина са за никъде...


  • ...

    Благодаря!
  • Хубаво е.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...