Принадлежност
Принадлежност
Той не би вдигнал обсадата, Господи!
Крепостта друг да превземе.
(Да спре след най-дългия Поход.)
И да оскубе сам посятото семе.
Да остави вятър да вее из костите.
И телата смъртта да прегръща.
Аз съм ласката му... и Космоса.
(Господи, не ме гледай смръщено.)
След девет земи в десета
е само седнал да си почине.
Ще утеши сърцето ми, клетото.
(След Стъпките му не чакам
друг да премине.)
Принадлежа му! И смисълът.
Дето в живота покълва.
Душа със душата и плът със плътта...
... събира само любовна мълния...
© Таня Георгиева All rights reserved.
