Dark_Island (Таня Георгиева)
389 12269
Dec 22, 2012, 8:11 PM

Принадлежност 

  Poetry » Love
847 0 16

               
                  Принадлежност


Той не би вдигнал обсадата, Господи!
Крепостта друг да превземе.
(Да спре след най-дългия Поход.)
И да оскубе сам посятото семе.

Да остави вятър да вее из костите.
И телата смъртта да прегръща.
Аз съм ласката му... и Космоса.
(Господи, не ме гледай смръщено.)

След девет земи в десета
е само седнал да си почине.
Ще утеши сърцето ми, клетото.
(След Стъпките му не чакам 
                        друг да премине.)

Принадлежа му! И смисълът.
Дето в живота покълва.

Душа със душата и плът със плътта...
         ... събира само любовна мълния...

 

© Таня Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??