Ето, вече съм принцеса!
Щастието ми полетя!
С четка мама днес ме среса,
от сърце всички ще пленя!
Със червило съм на мама
и герданче взех от баба.
Шапката с цветя на кака
взех я тайничко във мрака.
Може тя да се чумери,
че не питам за нещата,
но със поглед ще измери
дива прелест на сестрата.
Огледалото показва
колко вече съм голяма.
Само дето не подсказва,
че в крака промяна няма!
© Кремена Арменчева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
