Ето, вече съм принцеса!
Щастието ми полетя!
С четка мама днес ме среса,
от сърце всички ще пленя!
Със червило съм на мама
и герданче взех от баба.
Шапката с цветя на кака
взех я тайничко във мрака.
Може тя да се чумери,
че не питам за нещата,
но със поглед ще измери
дива прелест на сестрата.
Огледалото показва
колко вече съм голяма.
Само дето не подсказва,
че в крака промяна няма!
© Кремена Арменчева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
