Jun 24, 2021, 4:25 PM

Принос 10

  Poetry » Other
729 1 3

 

Какво правим ние, човеците, на земята! Какво търсим, ако не намираме Господа! Кого възлюбихме, ако не познахме Господа! Как живеем, ако не викаме към Господа! Прах и пепел са дните ни, ако не ни водят към Господа! Благославяй душо моя, Господа!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Boyana All rights reserved.

Comments

Comments

  • НапрАви го! Но цялата тая история наистина е за съжаление! Аз не съм тук за да ме разбират, нямам такива илюзии! Използвам това неразбиране за смиряване, за изглаждане на душевните ми недъзи. Средата е подходяща. А иначе просто казвам нещата според моя начин на мислене! Ако има съмишленици, добре. Ако няма, пак добре.
  • Напълно съм убедена в това, което казвам. Иначе не бих си позволила да го кажа. Колкото до молитвата, тя е богообщението, от което се нуждаем непрекъснато, за да не изпадаме в състояние на отдалеченост от Бога. Целта на молитвата е напълно духовна, постигане благодатта на Светия Дух. Колкото до критичните моменти, за които говориш, целият ни живот е последователност от критични моменти, които изобщо не съзнаваме или го осъзнаваме доста късно.За съжаление като слаби човешки същества ние сме неблагодарни и нерадиви към всекиминутните благодеяния на Бог към нас. Благодаря ти за коментара, Младене!
  • Донякъде каноничен текст, призоваващ към благочестие и молитва и те поздравявам за позицията, Бояна!

    Понякога, обаче, се питам - не дотягаме ли на Бог с молитвите си за щяло и нещяло? Има критични моменти в живота ни, когато молитвата е единственият път за спасение. Всекидневните молитви сякаш са оправдани единствено, кагато са за спасение на абсолютно чужди нам същества.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...