Припомни ми смеха на една чучулига
Припомни ми кога са си тръгнали птиците
и кога съм съборила с поглед гнездата им.
Тъне плитко морето в солта на зениците.
Аз не чувам прощалния зов на веслата.
Аз съм глуха и помня, че лятото тръгна
точно в края на Август, към дълга посока.
Коленичи небето, а ти не помръдна
и остави очите си нейде в дълбокото.
Аз съм сляпа и стъпих накриво над огъня.
В огън трудно се дави, аз още не помня
как си тръгнаха птиците, как им говореше,
как домът им е тясна сега преизподня.
А морето е в нас, но вълните не стигат
оня пристан уречен да бъде за двама.
Припомни ми смехът на една чучулига.
Всичко друго сама ща си спомня тогава.
© Николина Милева All rights reserved.
