velikataniki (Николина Милева)
209 6868
Sep 26, 2015, 10:36 AM

Припомни ми смеха на една чучулига 

  Poetry » Love
978 0 11

Припомни ми кога са си тръгнали птиците
и кога съм съборила с поглед гнездата им.
Тъне плитко морето в солта на зениците.
Аз не чувам прощалния зов на веслата. 
Аз съм глуха и помня, че лятото тръгна 
точно в края на Август, към дълга посока. 
Коленичи небето, а ти не помръдна 
и остави очите си нейде в дълбокото. 
Аз съм сляпа и стъпих накриво над огъня. 
В огън трудно се дави, аз още не помня 
как си тръгнаха птиците, как им говореше, 
как домът им е тясна сега преизподня. 
А морето е в нас, но вълните не стигат 
оня пристан уречен да бъде за двама. 
Припомни ми смехът на една чучулига. 
Всичко друго сама ща си спомня тогава.

© Николина Милева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??