Nov 2, 2025, 10:09 PM  

Припознаване

  Poetry » Other
412 15 9

Сред легионите на Залеза 
сънувам изгревите простосмъртни...

вулканите на сивото безличие.

Пикират спомените в криво огледало

към своето зачатие затичани...
Простих се с мъртвите,

но живи още има ли...?

Походките им странно си приличат.
Напомнят вертикални питанки
уеднаквили своите различия.

...Чуждеят радостите с дъх на пролет -

бръшлянът безпощадно ги застига.
И сенките на катедрали ме обграждат.
Духът над тях дали ще се издига...?

От детството в Теночтитлан живея.

Мистичният - от който съм създаден.

Извън пространството и времето се рея -
събрал цвета на всички нощи гарван.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

  • Извън пространството и времето...настигат ни спомените, но отразени в криво огледало! Много силен и въздействащ стих! Поздравления!
  • Благодаря сърдечно, че коментирахте неформално стиха ми: Наско /Изключително впечатлен съм от твоя коментар!/, Дора, дълбоко съм ти признателен!, Мария /Да ти е благословена новата седмица!/, Маргарита //Бог здраве да ти дава!/, Миночка /Силно ме трогна!/, Корс /Признателен съм ти!/, Живко /Благодаря ти за комплиментите!/

    Искрена и сърдечна благодарност и на поставилите стиха в Любими: Живко Делчев, Наско 76, Дора Пежгорска, Мария Панайотова, Герана Юнакова /Благодаря също за поставянето в Любими на материала ми за крайното и безкрайността/, Миночка Митева,
    BoBoteva, absent (Наташа Биразова)!

    Приемете поздрав от мен:
    https://www.youtube.com/watch?v=6Pj8RJEQY_E&list=RD6Pj8RJEQY_E&start_radio=1
  • Майсторството с думи да създаваш светове...и мостове между тях! Напомня ми за магическия реализъм на Льоса, Маркес, Фуентес...Поздравления, Младене!
  • Винаги ще има живи, освен ако някои не реши да се премества на друга планета...
    Хората доста си приличат, еднакви дрехи, еднакви клишета. Напоследък това ми става смешно: утре ще стана по-добра версия на себе си.
    С Миночка.
    Поздравления за стихотворението!
  • Прощаваме се с мъртвите, те наистина са мъртви и ги сънуваме, все като живи. Но има и живи, които приличат на мъртви, движат се като мъртви, сенки които се блъскат в нас, без да имат желание за живот. Те са, като заглъхнали въглени в огнището на живота. Но все още се срещат истински живи, които ни карат да се радваме на живота, както ти правиш с поезията си, Младен! Невероятен стих, поздравявам те!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...