Припознаване
Сред легионите на Залеза
сънувам изгревите простосмъртни...
вулканите на сивото безличие.
Пикират спомените в криво огледало
към своето зачатие затичани...
Простих се с мъртвите,
но живи още има ли...?
Походките им странно си приличат.
Напомнят вертикални питанки
уеднаквили своите различия.
...Чуждеят радостите с дъх на пролет -
бръшлянът безпощадно ги застига.
И сенките на катедрали ме обграждат.
Духът над тях дали ще се издига...?
От детството в Теночтитлан живея.
Мистичният - от който съм създаден.
Извън пространството и времето се рея -
събрал цвета на всички нощи гарван.
© Младен Мисана All rights reserved. ✍️ No AI Used