2.11.2025 г., 22:09 2025-11-02T22:09:57+02:00

Припознаване

Поезия » Друга

410 15 9

Сред легионите на Залеза
сънувам изгревите простосмъртни...
вулканите на сивото безличие.
Пикират спомените в криво огледало
към своето зачатие затичани...
Простих се с мъртвите,
но живи още има ли...?
Походките им странно си приличат.
Напомнят вертикални питанки
уеднаквили своите различия.
...Чуждеят радостите с дъх на пролет -
бръшлянът безпощадно ги застига.
И сенките на катедрали ме обграждат.
Духът над тях дали ще се издига...?
От детството в Теночтитлан живея.
Мистичният - от който съм създаден.
Извън пространството и времето се рея -
събрал цвета на всички нощи гарван.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Елка (Елка Тодорова)

Извън пространството и времето...настигат ни спомените, но отразени в криво огледало! Много силен и въздействащ стих! Поздравления!

2025-11-03T22:55:46+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря сърдечно, че коментирахте неформално стиха ми: Наско /Изключително впечатлен съм от твоя коментар!/, Дора, дълбоко съм ти признателен!, Мария /Да ти е благословена новата седмица!/, Маргарита //Бог здраве да ти дава!/, Миночка /Силно ме трогна!/, Корс /Признателен съм ти!/, Живко /Благодаря ти за комплиментите!/

Искрена и сърдечна благодарност и на поставилите стиха в Любими: Живко Делчев, Наско 76, Дора Пежгорска, Мария Панайотова, Герана Юнакова /Благодаря също за поставянето в Любими на материала ми за крайното и безкрайността/, Миночка Митева,
BoBoteva, absent (Наташа Биразова)!

Приемете поздрав от мен:
https://www.youtube.com/watch?v=6Pj8RJEQY_E&list=RD6Pj8RJEQY_E&start_radio=1

2025-11-03T19:30:32+02:00
ЖивкоДелчев (Живко Делчев)

Майсторството с думи да създаваш светове...и мостове между тях! Напомня ми за магическия реализъм на Льоса, Маркес, Фуентес...Поздравления, Младене!

2025-11-03T11:22:45+02:00
Kors (Vaska)

Винаги ще има живи, освен ако някои не реши да се премества на друга планета...
Хората доста си приличат, еднакви дрехи, еднакви клишета. Напоследък това ми става смешно: утре ще стана по-добра версия на себе си.
С Миночка.
Поздравления за стихотворението!

2025-11-03T08:22:03+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Прощаваме се с мъртвите, те наистина са мъртви и ги сънуваме, все като живи. Но има и живи, които приличат на мъртви, движат се като мъртви, сенки които се блъскат в нас, без да имат желание за живот. Те са, като заглъхнали въглени в огнището на живота. Но все още се срещат истински живи, които ни карат да се радваме на живота, както ти правиш с поезията си, Младен! Невероятен стих, поздравявам те!

2025-11-03T07:55:49+02:00