Природата привързва ни със страст,
която всичко в нас владее
и чувстваме как тази мощна власт
в сърцето общо пламенее.
Любовта е сила толкоз сладка,
че неща омайни обещава,
а пък тежка, сторена нападка
щедро и съзнателно прощава.
Всеки друг приемам чрез съзнание,
а ти пък будиш възхищение
и отхвърлил всякакво страдание,
преживявам само умиление.
- Молитвата на разкаяние
преживяваш като обаяние!
© Валери Рибаров All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
