Пришълката
Пришълката
Тя, Тъгата,
няма да почука на вратата.
Тайно ще се шмугне
през ключалката.
И додето видиш
сянката и дългоопашата,
във вените ти ще е вече
Пришълката.
Разтвори душата си за нея!
И не се страхувай!
Стари рани нека да отвори.
Ти не се бунтувай!
Болки, спомени, раздели
и горчилки разни,
позволи и да отмие
и сърцето да опразни.
Като буря нека се развихри.
Ти кротни се!
Гръм фантомен ако те разтърси.
Възроди се!
Поплачи си, ако таз стихия
те застигне!
Помоли се, твоят дух да се въздигне!
И когато си отиде Пришълката,
озарена и пречистена
ще е душата.
Ако ярък спомен още някъде горчи,
утрешна сълза навеки
ще го излечи.
© Радостина Дианжело All rights reserved.
