ПРИСПИВНА ПЕСЕН
Съседът сѐче клонестия дъб,
защото му закриваше пейзажа.
И залезът, оголил златен зъб,
потъваше, без нищо да му каже.
Короната оряза – за кашмер.
Окастрените длани на дървото
изпращаха към синия безмер
последната молитва за живота.
И мисля си, че Бог навярно чу
за болката, която друг е сторил.
Наметна здрача възнак – дрипав чул, ...