Пристан
762
0
1
В светлината няма кът за мен.
Аз съм твоя нощен пристан.
Когато падне мрак
и споменът за мене те прегърне,
с тихи стъпки идваш тук,
за да удавиш мъката си в мен.
Аз съм твоя тъжен пристан.
И преди денят отново да настъпи
продължаваш по пътя си,
бягаш, отново, устремен към мечтите си.
В светлината няма кът за мен.
Ти не поиска да видиш изгрева,
отразен в разбиващи се вълни.
А пристанът погубен от тъгата си
започва бавничко да се руши.
Ден след ден, сам посреща изгрева
и нощите да дойдеш пак брои.
© Снежа All rights reserved.
