Apr 22, 2021, 5:54 PM  

Пристан за кълбовидна мълния 

  Poetry » Love
953 8 12

И крием се зад думите, и вещите,
особено, когато вън е тихо.
Дали наистина е нищо нещото,
годините ли всичко промениха?
Играем си на имане и нямане,
а всъщност зад кулисите се гушим,
сърцето на Луната стана каменно
и предвещава бедствия, и суши.

 

Познаваш ме. И заслоних искриците,
с гърдите си – Овен, не се предавам.
Напук на гадовете и мръсниците –  
и грохнала любов е. И остава.
И пристан тих, за кълбовидна мълния,
топи се лудост, в стиховете бели.
И свойта светла мисия изпълни я,
една любов, сред бури и раздели.

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??