Пристан за кълбовидна мълния
И крием се зад думите, и вещите,
особено, когато вън е тихо.
Дали наистина е нищо нещото,
годините ли всичко промениха?
Играем си на имане и нямане,
а всъщност зад кулисите се гушим,
сърцето на Луната стана каменно
и предвещава бедствия, и суши.
Познаваш ме. И заслоних искриците,
с гърдите си – Овен, не се предавам.
Напук на гадовете и мръсниците –
и грохнала любов е. И остава.
И пристан тих, за кълбовидна мълния,
топи се лудост, в стиховете бели.
И свойта светла мисия изпълни я,
една любов, сред бури и раздели.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
