Mar 10, 2011, 9:40 AM

Присъда

  Poetry » Love
762 0 2

ПРИСЪДА

 

Приседнала на твоето коляно,

юмруче свила в силната ти длан,

на чувствата в най-сладката измама

с греховна страст ще се предам…

 

И тази нощ под звездната завивка

вулкан от ласки нежно ще взриви

на времето гротесктните извивки

и по безкрая в мен ще продължи.

 

И нека после грешници ме съдят,

че щастието свое пожелах…

Единствената правилна присъда

в сърцето си обичащо признах!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Радомирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...