Притча
Притча*
В една гора от приказна реалност
живял самотен като Ветровете
един Мъдрец, отшелник там отдавна-
и другарувал с птиците и зверовете...
Във пещера застлал си бил постеля
от мъх, от клони, от треви и шуми,
а там лежали и зверчета смело
и той разбирал се със тях без думи...
... Но зла беда налегнала гората,
че гневно Слънце изгорило всичко
и свършили водата и храната:
и за човеци, зверове, и птички...
Изпосталял Мъдрецът в пещерата
угасвал бавно в пълна изнемога-
събрали се животните в гората
и дружно те решили да помогнат...
И всички от последните запаси
за стареца донасяли по нещо:
храна, или водица да разкваси
той гърлото си сухо и горещо...
... Встрани смутено Зайчето стояло,
но другите щом там се разотишли-
събрало съчки огън да напали
подтиквано от неразбрани мисли
и разгорял се огън като чудо
с подухналия Вятър в надпревара,
и пламъците си въртял той лудо,
а щом дървата станали на жара
и Зайчето прошепнало тогава:
„Понеже Старче те обичам много,
а нямам нищо- себе си ти давам...”-
и скочило в разжареният огън...
Коста Качев
* това е една будистка притча,
която някога ми разказа капитана
© Коста Качев All rights reserved.
