Feb 8, 2014, 4:58 PM

Притча за слънцето и луната 

  Poetry » Other
925 0 4

Летях във Космоса навън

и свирех лунната соната.

Под лунно-слънчевия звън

венчавах слънцето с луната.

 

Представих се, че съм звезда

и съм по Божия повеля.

И с тънка тога в резеда

започнах сватбена неделя.

 

Събрах ги ангелите все -

по облаците се качиха.

А пък в небесното трасе

цветя звездите закачиха.

 

Короните приготвих аз

и им ги сложих на главите.

А в тоз върховен Божи час

запя и хорът на звездите.

 

И тука гафа се прозря...

Тотално всичко се разбърка.

Короната на слънце изгоря.

Луната тъжна се обърка.

 

Забягна тя и се покри -

венчавката ни се разтури.

Във дън небесен тя се скри

и край на сватбата ни тури.

 

Посрамихме се тъй пред Бог

и аз се върнах на земята.

А във небесния чертог

остана песен недопята.

 

И оттогава та до днес

в небето заедно не греят.

Луната свети ни нощес,

а слънце през деня ни грее.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Мисана!
    Благодаря,Мария!
    Благодаря, Сливия!
    За това че ме посетихте,коментирахте и оценихте работата ми!!
    Сърдечни поздрави и вдъхновения!
  • Увлекателна приказка!Поздравления!
  • Интересно се е получило.
    Поздрав!
  • Много хубаво стихотворение! Благодаря, че прочетох, Никола!

    С най-сърдечен поздрав: Мисана
Random works
: ??:??