Притча за слънцето и луната
Летях във Космоса навън
и свирех лунната соната.
Под лунно-слънчевия звън
венчавах слънцето с луната.
Представих се, че съм звезда
и съм по Божия повеля.
И с тънка тога в резеда
започнах сватбена неделя.
Събрах ги ангелите все -
по облаците се качиха.
А пък в небесното трасе
цветя звездите закачиха.
Короните приготвих аз
и им ги сложих на главите.
А в тоз върховен Божи час
запя и хорът на звездите.
И тука гафа се прозря...
Тотално всичко се разбърка.
Короната на слънце изгоря.
Луната тъжна се обърка.
Забягна тя и се покри -
венчавката ни се разтури.
Във дън небесен тя се скри
и край на сватбата ни тури.
Посрамихме се тъй пред Бог
и аз се върнах на земята.
А във небесния чертог
остана песен недопята.
И оттогава та до днес
в небето заедно не греят.
Луната свети ни нощес,
а слънце през деня ни грее.
© Никола Апостолов All rights reserved.
