Изниза се и този ден -
от вятъра белязан,
остана си неотреден
за нови чувства.
Зад облак дрипав,
вкопчил се във планината,
последен лъч просветна.
Сумракът се промъкна тихо
под вратата,
запали с полъх на прохлада
сърцето на свещта,
забравена преполовена
до купа сухи цветове,
набрани в летен ден.
Уханието на умора
оттатък прага ми
заглъхна.
© Дора Павлова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
