Приятел
ПРИЯТЕЛ
"Здравей приятелю. Добре дошъл отново".
"Добре заварил" - може би ще кажеш ти.
"Седни - мезето е готово.
Къде се губиш толкоз време? Разкажи!
От доста време аз не бях те виждал.
Къде се скиташ по света?
Отдавна някъде изчезна,
едно "Довиждане" не спомена.
Недей ме гледай толкоз тъжно.
Познаваш ме - аз знам това,
но на кой от двамата е нужно
да разказвам своята тъга?!
Какво ми казваш? Настояваш!
Тогава срещу мен седни,
подай си чашата да сипя,
и после със усмивка я вдидни.
Едно "Наздраве" с тебе да си кажем,
едно "Наздраве" за пореден път
и болката си двама да изкажем
и аз незнам за кой ли път."
"Боли, приятелю... боли ме...
дълбоко в моята душа,
лъжата ù със лък рани ме
и тъжно сив стана света.
Красиви думи - пълни със отрова
и нежен поглед - безразличен, блед,
с прегръдка нежна - шипове забила,
с целувка страстна ме превърна в лед.
Обичах я и още я обичам,
но нея не, а някъде преди
едно прекрасно, хубаво момиче,
сърцето ми накара да трепти.
И то трептеше с пълна сила,
щастливо бе и имаше крила,
но съдбата явно друго бе решила
запозна ме тя със грозната лъжа.
И аз съм лъгал, брате - знаеш всичко
и колко ли очи разплакани от мен,
сега ме гледат със усмивка.
Усмихват се на тъжния ми ден.
И нека се усмихват - заслужават,
защото незаслужено от мен
са срещали стена, а не опора
и обич не, а лед студен.
Недей ме гледай толкоз тъжно.
Стани! Приятелски ме прегърни.
Успокой ме друже, имам нужда
и после бавно си тръгни.
Какво?! Не искаш ли да ме прегърнеш?!
Тогава ставай и върви!
Вратата е зад тебе... Хайде!
Обръщай гръб и изчезни!
Изчезвай! Чуваш ли - изчезвай!
От днес аз слягам новото начало!"
... и чашата разбих във него.
Във мойто вехто огледало.
© Емил Стоянов All rights reserved.
