Oct 10, 2017, 8:31 PM

Приятел

  Poetry » Love
672 0 1

Труден човек е. 

Може да се сърди с дни наред и ако не я потърсиш, тя няма да се обади. 

Защото знае, че е права. 

Почти винаги права, сякаш безгрешна. 

С начумерен поглед. 

Сякаш го прави, за да се зарадваш до полуда, когато я видиш усмихната. 

Сега усмихната, след 5 минути мрачна. 

Със сърце от камък изглеждаща, ала душата ѝ чиста. 

С труден характер, неразгадаем, дори странен. 

Но опознаеш ли я – достойна. 

За доверие, за подкрепа за приятел. Достойна за обичане е!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...