Лъжи, двуличие, в гърба ти нож.

В това ли се превърна този свят?

Изкажеш мнение и ставаш лош,

стомах наситен, а в душата - глад…

Облечени тъй лъскаво - обвивка,

закриваща душата остаряла.

Лице, гримирано в усмивка,

олющиш ли грима - стои поквара.

А можем да сме толкова добри,

да се обичаме без свян, по чисто само.

Да не купуваме приятели с пари,

че в тях ти няма да намериш рамо,

когато си наистина сломен,

когато осъзнаеш, че си плячка,

когато от лъжи си уморен

и в джоба нямаш даже двайсетачка.

Нащрек бъдете винаги, приятели!

Усмивките им често запленяват.

И точно от таквиз „доброжелатели”

най-бавно раните ни заздравяват.

М. Спасов