"Приятели"
Лъжи, двуличие, в гърба ти нож.
В това ли се превърна този свят?
Изкажеш мнение и ставаш лош,
стомах наситен, а в душата - глад…
Облечени тъй лъскаво - обвивка,
закриваща душата остаряла.
Лице, гримирано в усмивка,
олющиш ли грима - стои поквара.
А можем да сме толкова добри,
да се обичаме без свян, по чисто само.
Да не купуваме приятели с пари,
че в тях ти няма да намериш рамо,
когато си наистина сломен,
когато осъзнаеш, че си плячка,
когато от лъжи си уморен
и в джоба нямаш даже двайсетачка.
Нащрек бъдете винаги, приятели!
Усмивките им често запленяват.
И точно от таквиз „доброжелатели”
най-бавно раните ни заздравяват.
М. Спасов
© Мартин Спасов All rights reserved.
