С тях се срещаме рядко - имат своя си път,
само своя любов, своя мъничка смърт.
Вярно, нощем се будя от техния смях,
ала стана ли сутрин - карам някак без тях.
И не се утешавам с подмолни лъжи,
че приятелят връща, което дължи,
че ще хукне за помощ, затъна ли в кал;
че когато е беден - не би ме предал
за шепа жълтици, за резенче хляб...
Възел връзва приятелят, възелът слаб!
Дето мине приятел, коприва расте...
Но пак ще ги търся - защо са ми те? - ...