Aug 7, 2019, 11:53 PM

Приятелите

  Poetry » Other
711 1 1

Те винаги остават

в минутите на страх и тревога...

Те винаги са с теб

в най-студените

и тъжни дни.

 

Те знаят всички тайни,

кога бури те връхлитат...

Прегръщат твойте

страхове.

 

Пробуждат те,

прегръщат те

с любов!

 

Какви мъниста от бисери

животът ни дарява!

Съкровища от росни капки,

любов и светлина....

 

И нека двери се разтворят...

Скланям глава –

в тишина.

 

07.08.2019

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Винаги откривам стаената мъжка сила и скритите послания между редовете. Много трудно е да уловиш мъжката нежност, слабост или ранимост и затова толкова харесвам стиховете ти! Поздравления!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...