Aug 7, 2019, 11:53 PM

Приятелите

  Poetry » Other
721 1 1

Те винаги остават

в минутите на страх и тревога...

Те винаги са с теб

в най-студените

и тъжни дни.

 

Те знаят всички тайни,

кога бури те връхлитат...

Прегръщат твойте

страхове.

 

Пробуждат те,

прегръщат те

с любов!

 

Какви мъниста от бисери

животът ни дарява!

Съкровища от росни капки,

любов и светлина....

 

И нека двери се разтворят...

Скланям глава –

в тишина.

 

07.08.2019

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Винаги откривам стаената мъжка сила и скритите послания между редовете. Много трудно е да уловиш мъжката нежност, слабост или ранимост и затова толкова харесвам стиховете ти! Поздравления!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...