Приятелко!
От детинство с тебе заедно се смеем,
споделяме си тайнички неща
и плачем от душа, и пак се смеем,
помагаме си в радост и тъга!
Животът ми със теб се слива -
няма ли те, няма ме и мен.
Без теб съм като празна стая,
като часовник несверен...
Часовник, който цифри не показва,
окачен стои на някоя стена
и чака тебе - ти да дойдеш,
ти да го изровиш от прахта!
Приятелко, за мен си злато,
но не брилянт или сапфир,
не си бижу или окраса,
не си награда за турнир!!!!
За мен си друго злато, мила -
блестиш със златна топлина,
сияеш, грееш с всичка сила,
даряваш ми от твойта доброта!
"Приятелка" - това е само дума,
не тя е същността,
същественото в тебе се намира,
в теб и в твоята душа!
С тези редове ти обещавам,
че тук, сега... завинаги ще съм до теб,
дори далеч да сме една от друга,
за мене ще останеш ИСТИНСКИ човек!!!!
И някой ден, когато пак се срещнем,
спомни си щурите ни дни,
спомни си вечерите хладни,
сълзите даже си спомни!!!!
Обичам те, приятелко любима,
прости за грешките ми ти
и знай - за мен си нещо свидно
и завинаги ще бъдеш ТИ!!!!!
10-ти Май 2007 г, На Йоана
© Катерина All rights reserved.
