Приятелко, ти май си тъжна
Приятелко, ти май си тъжна
Приятелко, ти май си тъжна? Той ли?
Аз казах ти, но ти не ми повярва
и разговорът свърши със скандал.
Залъгвал те е, зная, с клетви нови,
които в спомен старите навяват,
а думи празни ти е обещал.
Обичаш го безкрай и ти е мъчно?
Не мислиш кой кому какво е дал?
И аз обичах силно, но научих,
че клетвите се дават само в случай,
когато двама вярват си до болка
и чувства чужди никой не е крал.
А ти си го обичай. Той те чака
в измисления скучен сериал…
Ще се помоля да се вдигне мракът
и изгрева да блесне с мъдрост нова,
за да прогледнеш с поглед неотровен
и да съзнаеш колко е нелепо
единият да плаче безутешно,
а други безобидно да е спал…
© Яна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Така казват...
-
Споделената мъка, половин мъка...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
