Приятелска ръка
Красиво рони се в нощта дъждът,
сълзите напояват жадни мисли.
Притихва бавно отмалял градът,
последни тонове отронени в клавиши.
В стъклото виждам бисерна тъга,
изтича като пясъчна въздишка.
Готова да се скрие с вечерта,
потънала във лунната завивка.
Приятелска подадена ръка
достига като песен до сърцето.
Тя стича се безшумно със дъжда
и носи аромата меден от небето.
И напоени мислите събуждат се в мечти,
разперили крилата на орлите.
Летят изящно чак до белите скали,
изгряват обновени в сиянието на очите.
© Мария All rights reserved.
