Приятелството е вечно, вечно,
ако сме били приятели добри,
ако то не е било лъжовно,
в себе си запазваш топли спомени.
Приятелите вечно се карат,
а после за пореден път си прощават.
Жертват себе си за другаря,
който услугите ти не забравя.
С приятели прекарваш си весело,
с приятели споделяш времето тъжно.
Но, когато ти си сам на света,
имаш само един приятел - на име Самота.
© Станислава Димова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
