Jan 23, 2010, 11:42 AM

Признах любовта си

  Poetry » Love
868 0 3

 

 

 

 

Признах  любовта  си

 

 

Като  морска  вълна

заля  ме  страстта.

Признах  любовта  си

приседнал на прага.

По-слаб   се почувствах,

оставих сърцето в  краката ти!

Обичам те!

Тоз огън  отдавна   гори ме!

Тоз  блян пропъжда   съня ми!

Боли,  когато  не  виждам   очите   ти,

когато  са  далече    твоите   устни!

Боли,  когато   те прегръщам

и зная,че тръгваш  при него!

Обичам те,толкова много,

че бих пожертвал съня си!

Бих  останал  в  любовен  затвор

само  да  си в моя  взор!

Дори,  сърцето   да  кърви

ще  те  обичам   запомни!

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хахаха Пещерски - можеш ли да не признаеш любовта. Та тя се вижда от километри. Нали знаеш казват , че любов и ........... хмм... това ако го напиша няма да прозвучи поетично:Р...... не могат да се скрият
  • поздрав
  • Блян - много силна дума, като "жажда"!!!
    Дългоочаквана, жадувана - Истинска любов?
    Красиво!!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...