Признание
Дълго скитах се самотен по света,
по прашни друми и пътеки…
Пред твоя праг ме срещна есента
и там усетих стъпките ти леки.
Поседнал бях, след дълъг ден,
на пейката, ухаеща на бор през май –
дочух тук трелите към мен:
- Дали ще пиеш чай?
На масичка под бялата бреза,
отпих от чая, чакал мен –
така съдбата на шега ни сбра
и светлина изпълни моят ден!
И днес отново нещо пак трепти-
дълбоко в мен сълза се стича,
и пак сърцето ми шепти:
- Толкоз много те обичам!
по прашни друми и пътеки…
Пред твоя праг ме срещна есента
и там усетих стъпките ти леки.
Поседнал бях, след дълъг ден,
на пейката, ухаеща на бор през май –
дочух тук трелите към мен:
- Дали ще пиеш чай?
На масичка под бялата бреза,
отпих от чая, чакал мен –
така съдбата на шега ни сбра
и светлина изпълни моят ден!
И днес отново нещо пак трепти-
дълбоко в мен сълза се стича,
и пак сърцето ми шепти:
- Толкоз много те обичам!
© ШЕМЕТ Тарантупски All rights reserved.
