shemet (ШЕМЕТ Тарантупски)
161 510
Feb 15, 2009, 9:11 PM

Признание 

  Poetry » Love
759 0 6
Дълго скитах се самотен по света, 
по прашни друми и пътеки… 
Пред твоя праг ме срещна есента 
и там усетих стъпките ти леки. 

Поседнал бях, след дълъг ден, 
на пейката, ухаеща на бор през май –  
дочух тук трелите към мен: 
- Дали ще пиеш чай? 

На масичка под бялата бреза, 
отпих от чая, чакал мен – 
така съдбата на шега ни сбра 
и светлина изпълни моят ден! 

И днес отново нещо пак трепти- 
дълбоко в мен сълза се стича, 
и пак сърцето ми шепти: 
- Толкоз много те обичам! 

© ШЕМЕТ Тарантупски All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??