ПРИЗНАНИЕ
ПРИЗНАНИЕ
Не бързайте напразно да ме хвалите,
че бил съм оптимист и имам дух,
и егото ми с приказки да галите –
срамувам се от туй, което чух!
Защото лесно е да бъдеш оптимист,
щом друг се гърби с твоите проблеми,
а ти – с перото, върху празен лист,
да се показваш силен и неземен.
Да вдъхваш щедро другиму кураж,
а сам да се превръщаш в готованец.
Волята ми, просто е мираж,
а оптимизма – призрачно имане.
Днес цялото ми мрачно битие
единствено от другите зависи.
Слугуват ми, и аз съм със криле,
а всеки е от силата ми слисан.
Отдавна съм зависим и пасивен,
а чух такива хубави слова,
че срам ме е и няма да го скрия –
красиво е, но аз не съм това.
1997 г.
Добрич
© Румен Ченков All rights reserved.
Когато представях втората си стихосбирка в Добрич, както обикновено става в такива случаи, се изказаха много хубави неща за мен, запознах се с много хора, които ми гостуваха. Казваха ми, че идват, за да се заредят с положителна енергия и с повече оптимизъм. Тези думи имаха голямо значение за мен - инвалид, принуден да полага много повече усилия от останалите, във всяко едно отношение. Думите им означаваха, че не са видели в мен едно мрънкащо същество, около което е тягостно и студено.
