Признание
Зная, няма как да бъдеш моя,
знаеш, няма как да бъда твой;
къпем се в любовни безпокои,
будим се от пеперуден рой.
И сме пълни с истини и болка -
две души, съшити с топлина -
колко нежност пропиляхме, колко
и сълзи, родени в самота...
В колко сънища те пих до дъно,
колко дни в гърдите ти туптях –
ти от страх мечтите си не сбъдна,
аз от мъжки огън полудях...
С всеки недочакан миг стареем –
виж, две птици сплели са крила...
Вечност от любов ще разпилеем:
Искам теб... В живота ми... Сега!
© Михаил Цветански All rights reserved.
