На К., с когото преди три години познах любовта
Защото като плача ме прегръща.
И знае колко много ми тежи.
Докосне ли ме, вече съм си вкъщи
и болката по-слабо ми горчи.
Защото топлината му ме сгрява
и огън не е нужен за това.
Защото ми се сбъдна и наяве.
Защото имах някога мечта
с целувка да се будя всяка сутрин,
с ухание на обич и кафе.
Да пее и сърцето в мене вътре, ...