Признание
На К., с когото преди три години познах любовта
Защото като плача ме прегръща.
И знае колко много ми тежи.
Докосне ли ме, вече съм си вкъщи
и болката по-слабо ми горчи.
Защото топлината му ме сгрява
и огън не е нужен за това.
Защото ми се сбъдна и наяве.
Защото имах някога мечта
с целувка да се будя всяка сутрин,
с ухание на обич и кафе.
Да пее и сърцето в мене вътре,
да срещам нежен поглед - кадифе.
Защото си мечтаех да ме има
каквато съм, откакто той е тук.
Защото той изгони всички зими.
Защото той е всеки верен звук
и всяка нота в тихата ми песен.
Дъждът се стича толкова щастлив!
Не съм мечтала дните да са лесни.
Мечтаех си светът да не е сив.
И днес палитра чудна се разлива,
градът е от магия сътворен.
Без грим се чувствам още по-красива!
Не ми и трябва рокля от сатен!
Защото ми се сбъдна и наяве
единствената истинска мечта.
В очите топлината му ме сгрява
и огън не е нужен за това...
© Яна All rights reserved.
