Признание
Не е стих,
а мълчаливо признание,
скрито послание,
попило в очите,
преобърнато в проклятие
към виновниците,
които го разкъсаха.
Във вените - посяти са семена:
беладона, самакитка, олеандър;
хризантема и карамфил за
допълнение,
нужно украшение
простено недоразумение,
поискан компромис
щом е трайно решение.
Вкусът им е веднъж,
храна за безсмъртие.
Потискано желание
с векове, крепящо се
на надеждите, че ще
получи своето възмездие.
Близо е мига, който чакам -
разцъфнала сакура
в грешен сезон.
Опрашена амнезия
напомня на смокиня,
която изкушава те
щом вкусиш от нейните
плодове и ги оставиш
да се разтопят в теб.
© Нина Чалъкова All rights reserved.
