ПРИЗНАНИЕ
Защо те срещнах? Аз не зная,
но чувствам трепет всеки миг,
дъхът ти бистър ме омая
и вдишвам твоя светъл лик.
Очите ти са толкоз тъжни,
дълбоки като езера,
как омагьосана потъвам
във чистата им светлина.
Ах, тез очи, добри и мили,
не лъгали дори веднъж
и в своя блясък отразили
душата на прекрасен мъж!
А дланите ти загрубели,
издрани от корав живот,
как могат тъй да ме докосват,
като милувка на фагот.
Звъни в душата ми камбана,
звъни и денем и в нощта,
и сякаш прави серенада
със „Одата на радостта”.
Защо ли те обичам!? Зная!
Във мен прелива младостта!
Дори и сляпа ще позная
на обичта ти благостта.
07.03.2006г.
© Поли All rights reserved.
