Вън отново сняг прехвърча
и времето е мрачно пак.
От мислите за тебе аз се мъча,
в душата ми настана мрак.
Приятели сме с тебе, знам,
но сърцето ми не ще да знае,
изградило е за теб любовен храм
и за разума нехае.
Не мога аз да бъда с теб,
разбирам го това,
затуй единствено в куплет
любовта си ще изкажа със слова.
© Снежана All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
