Признание
Протегнах две ръце към... празнотата.
(а вярвах, че ти твойте ще простреш)
Изплъзна се неволно от устата
един добре полуприкрит копнеж.
Очите заблестяха пълнолунно.
(нощта на гости канеше деня)
А разумът изстреля неразумно
един куршум в сърцето ти. В целта.
Дали стена изпречи се пред него?
(или в сърцето... нямаше сърце)
Причината остана неизвестна.
Куршумът - цял. А аз - на колене.
Но аз и днес ръцете си протягам.
(от огъня съм станала гореща)
И никой, знам, не би ме убедил,
че моята любов към теб е грешна.
© Васка Мадарова All rights reserved.
